С усмивка на дете
аз те помня и днес
и в моето сърце
мястото е за теб.
Загубих те преди,
но сега ме боли,
рискувах и простих,
но все още си ти.

Споделени,
променихме света
Разделени,
с теб убихме смеха.
не остана
нищо дето сега
да живее в нас,
да рисува мечти.

Уморени
пак се връщаме там
да намерим
част от себе си.
Знам,
ще остане
тази болка във нас
и ще пари
знам.
Ще пари.

Аз не съм дете,
но рисувам цветя
слагам в тях и теб,
ти за мен си света.
Плаках и мечтах.
Бях безкрайно сама.
Исках да простя,
но избрах да мълча.

Уморени
търсим пак любовта
да поправим
всека грешна следа
и да пазим
всичко дето за нас
да рисува пак,
да ни дава живот.

Как се крием
зад дебели стени
да изтрием
всички тези следи
дето давят
пак очите в сълзи
и ще пари
знам.
Ще пари.

Тичах-не успях.
Бързах-закъснях.
и без теб живея без сърце
С поглед на дете с ледено сърце
рисувам аз нашите цветя.

Споделени,
променихме света
Разделени,
с теб убихме смеха.
не остана
нищо дето сега
да живее в нас,
да рисува мечти.

Как се крием
зад дебели стени
да изтрием
всички тези следи
дето давят
пак очите в сълзи
и ще пари
знам.
Ще пари.