Не знам написалият тези редове в каква среда се е движел, но излиза, че добре зареденият с алкохолни стимуланти мъж, бил той женен или не, е неустоимо привлекателен за жените, ако следваме заложената в горното презумпция, че изневярата се е получила. Интересно. Според жизнения ми опит когато една жена установи, че за да я пожелае някой мъж той трябва предварително да се е намахорил като малко руско обущарче, тя е по скоро склонна да вземе да хвърля къчове и да се държи като накопривена ослица отколкото да му се метне на врата и да застене „Миличък, откога те чакам". Освен ако и двамата не са си поставили една и съща благородна и цел - да се опитат да докарат околията до сух режим чрез пресушаване на алкохолните запаси. Тогава би могло да се получи изключение - сродни души, един вид, и братя по оръжие /това за братята май важи за гейовете само/. Ами така де, един вид излиза, че алкохоликът е на върха на веригата на сексапилността. Който иска да провери, да се юрва към най-близката кръчма и да нареди на стопанина да почва да налива, а след това да се пробва при женските екземпляри. Успелият печели голямата награда - едномесечна ексурзия до клиника за чернодробни заболявания, гарантирано обслужвана от мъжки персонал.
Забележка: Ако на сутринта сте се събудили до 55 годишна келнерка с дървен крак, гърбица, стъклено око и пареза на лявата ръка, постижението не се брои. Конкурсът не предвижда хендикап.
Извън детайла с глупостта за ролята на алкохолните стимуланти като мотор на изневярата, горното твърдение би изглеждало съвсем прилично като обяснение на масовия случай - ако върнем времето с поне петнайсетина години назад. Не твърдя, че и днес в някакъв процент от случаите мотивацията не е това - да се почувстваш желан, да се докажеш и прочее салати. Случаи и причини всякакви, а обясненията за тях са толкоз много, че ще ми трябва самосвал да ги натоваря. Но все пак да не забравяме едно - че и за изневяра трябват двама. Иначе си е заниманието на Онан.
Всъщност за един женен мъж на средна възраст би трябвало да е доста трудно да убеди някоя жена да споделят сладостите на забранения плод. Освен, че е дамгосан с брачната халка, страничният наблюдател би отбелязал, че средностатистическият мъж не е нито особено богат, нито кой знае колко красив, нито пък е Еверест на интелекта, някои по радикално настроени вероятно даже биха отбелязали, че добрите времена са вече зад гърба му. При такива дадености вероятността да събориш в леглото нормална, здрава, млада и привлекателна жена с възможности за избор пред нея би трябвало да е горе-долу като тази да заинтригуваш доберман с варени броколи, като изключим сделките, скрепени от страните на чисто финансов интерес.Не и според реалността обаче.Защо?
Ами много просто. Защото някъде по пътя, леко и неусетно, нещата се промениха и жените започнаха все повече да желаят точно такива мъже. Невероятно? Но факт. Дали заради промяна в ценностните системи, дали заради разминаване на очакванията на половете в съответните възрастови категории, дали заради феминизма, който от толкова години убеждава жените какво трябва да искат и как трябва да си го поискат - не се наемам да съдя. Фактът е, че жените излязоха на лов, а жененият мъж на средна възраст се оказа в ролята на желан трофей. Преди на въпросният мъж му трябваха много умения плюс късмет да разчита на малко достъпност от жената за да успее. Сега бих казал, че умението е до 30%, защото останалото е достъпност. При това не оная, пасивната и тихичка достъпност на ябълката, чакаща някой да отиде да я откъсне от дървото, а една такава нетърпелива и шумна, склонна да се държи като група моряци в отпуск ако случайно си пропуснал да я забележиш. Както каза една мадама, когато видя, че се помайвам нерешително от недвусмислено сексуалните и намеци: „ Ало, май брачният живот те е направил мързелив и сит! Няма ли да се размърдаш вече? Аз ли да ти върша цялата работа?". Магнитните полета на съблазните - без които сума мъже, на които им минават палави мисли през главата просто биха останали верни на съпругите си, преценявайки, че при даденостите, от които изхождат цялата работа би била трудоемка като да изравяш от земята 100 годишен пън и несигурна като залог при нелегален букмейкър, та не си струва труда да си разваляш спокойствието и сърдечния ритъм.
Когато преди няколко години се питах дали наистина съзирам тенденцията брачната халка по някакъв странен начин да се превръща от възпиращ в притегателен за женското внимание фактор или само така ми се привижда, отговорът ми беше сервиран наготово, резюмиран, прошнурован и пронумерован от една съвсем непозната до този момент дама в средата на 30-те. За да вмъкна малко атмосфера ще спомена, че бяхме на едно от ония шумни фирмени партита, на които човек си плямпа глупости с непознати до този момент хора с чаша в ръка докато регистрира изискуемото от куртоазията присъствие преди да се изниже тихомълком през вратата. Та след 2 часа плямпане на незначителни глупости с въпросната жена, тя явно реши, че времето за опознаване е минало и трябва да вземе нещата в свои ръце, халосвайки ме по главата с едно от ония дискретни, но определено неприлични продължения, тъй популярни в холивудските продукции. И тъй като реакцията ми се състоеше от изпълнение на шведско гимнастическо упражнение за гръбначния стълб, придружено от изблейване като шибната коза, жената реши да внесе яснота в нещата и с тон на грижовна майка, обясняваща търпеливо на аутистичното си дете-имбицил, ми сведе горе-долу следното:
„ Виж сега, ти си голямо момче и би трябвало да си наясно как стоят нещата днес.Всяка жена с акъл в главата и решила да си разнообрази живота ще се ориентира към зрели женени мъже. Годините на брачен секс са ги подтикнали да експериментират, развили са фантазиите си и като правило знаят много повече начини да доставят удоволствие на една жена. Такива има да чакаш от младоците! Женените са стабилни, предсказуеми и безопасни - няма опасност да ти сервират някоя неприятна изненада и да те натресат в стресова или неловка ситуация, грижат се за здравето си и с тях не се притесняваш дали няма да лепнеш нещо, което ще те направи клиент на венерическия кабинет, а подобни притеснения може да убят всичко. Повечето вече имат постижения или са видяли свят и заради житейския им опит има за какво да си говориш интересно без угроза да те заболи глава от инфантилни разсъждения или неловка тишина. Освен това имат и обноски и някакъв лайфстайл - ако се отбием някъде за кратка вечеря няма да е в долнопробна механа и да бием на очи като муха в кисело мляко понеже аз съм се изтупала в новото костюмче на Бети Баркли, а той се е домъкнал в старите си джинси и цветен анорак. Изобщо откъдето и да го погледнеш, приятното прекарване с един зрял мъже си е в кърпа вързано и ако ме питаш дали съм склонна да пресмятам рискове с някой неуравновесен младок - отговорът е „Не, благодаря". Така, че бебчо, стига си преглъщал като питон налапал заек, ами решавай дали си навит да ми задръстиш еднопосочната улица с кръстосвача си или ще се окаже, че съм си загубила времето с теб! В крайна сметка някоя ще те прилапа - защо да не съм аз?"
Такива ми ти работи. Двадесет и първи век. Май позабравихме теорията за сексуалния подбор на Дарвин, според която жената винаги избира. Е, днес просто освен избора от щанда, явно повечко поглежда и към склада - към оная врата, на която пише „Само за оторизиран персонал". Оттам насетне е въпрос на обстоятелства и личен избор. Не казвам, че човек не може да издържи - стига някоя да не му приложи силова хватка. Само дето и най-железният човек - колкото и да е бронебоен и непробиваем- при достатъчен престой във влажна и агресивна среда се поддава на ръжда. И в доспехите се появяват пролуки. Дори и Ахил си е имал пета. Останалото е храна за психолози и всякакви други -лози, които си вадят хляба от това. А, и за цветарите, които правят хубав оборот от мъже, които цъфват при жените си с голям букет без повод, мислейки си половинките им не са наясно, че всъщност има повод.
Чувствам, че тук е моментът да опразня сцената и да се евакуирам временно на сигурно място преди феминизмът да е насъскал кучетата си да ме заръфат за крака. Преди да тръгна, ще добавя само още едно - спомних си как някой беше казал, че човек не трябва да прекалява с нищо в живота, дори и с верността. Май беше същият, на когото един приятел му предложил 1000 евро ако не успее да му докаже, че е умрял и въпросният човечец изведнъж се замислил дали наистина е в състояние да приеме облога.
Е, време е да бягам. Ако някой иска да ми пише, адресът ми е Бонго на Конго, в джунглата, до поискване. Там ме знаят отпреди.
