Седна Господа на едно пухкаво бяло облаче и се загледа в Земята. Хареса му. Зелени поляни , снежни полета, забързани градове, красиви сгради ………ехххххххх. И погледа му спря над едно сиво и мръсно място. Хората изнервени. Зачуди се как да развесели народа там . Беше зима. Ха, сети се , ще пусне пухкав бял снежец да скрия мръсотията и сивотата. Разпъргави се, събра бели облаци . Бял сняг на парцали заваля над сивия град, бавно взе да трупа. Засипа мръсотия и сивота. Навсякъде бяла приказка.Нооооооооо беда, излезе кметицата-даскалица и взе да се жалва, че часа на валежа не е съгласувано с нея, и не може да се разчистят улиците . Бедните хора се лутаха в преспи сняг , затъваха , падаха.Настана вахканалия. Ако продължаваше така , читав човек и  здрава кола  нямаше да останат. Господ, мисли , мисли, разпръсна снежните облаци и топло слънце прати да стопи снежеца. Еееееее нееееее , пак беда. Снега се стопи и зейнаха страшни дупки по пътищата. Цели коли и камиони пропадаха в тях. Хората изнервени , споменаваха името господне , не с добри намерения. Макар че той за нищо не беше виновен , но само той ги чуваше. Та така  обираше воплите човешки. Натъжи се. Мислеше как хем да скрие сивото и мръсно кътче, хем и хората да не се претрепват. То ясно че мъките на почистващата техника не бяха по силите на кметицата.  Взе да прави сложни смеси , надигна снежни бури от Сахара и смеси с бели облаци от Север. И оооооооооо чудо заваля пухкав бял сняг  и фин пясък, да опесачи и улиците наедно.. Отдъхна си, но за малко. То горките хора с премиер –пожарникар и кметица –даскалица, нищо хубаво не ги чакаше.