И поглед вперен в тротоарни плочки.

Загубени във бурните води

на мръсен град със хора точки.

Объркани, нещастни, болни,

загубили усмивка, забравили лъчи.

Душите стенат завинаги затворени

зад влажни каменни стени.

Отместиш ли си погледа за миг.

Погледнеш ли за мъничко встрани,

разбираш как се заличаваш,

размит във сивите тълпи.

Излез навън и вдишай смело!

Почувствай слънце, дъжд и хлад! 

Не бързай да навеждаш чело!

Спомни си за мечтите и изпитай глад!