Когато думите са бедни

и всичко в мен безпаметно мълчи,

аз чувам твоето сърце във мене,

как силно и забързано тупти!

Когато тъмнината ме обгърне

и времето в очите ми заспи,

аз виждам синевата в тебе,

как към мене се стреми!

Когато дъжд в косата ми се крие

и вдишвам жадно чистота,

усещам те и кожата ми пие,

от твоите устни жива красота!

Света забързан спира поразен,

от мълнии, от бури и от страсти,

замлъква и се втурва пак към мен,

но с огън нов и непознати ласки!