Спомни си ти за времето безделно,
спомни си ти за тези зимни дни,
спомни си ти за вечери, когато
оставали сме двамата сами.
Сами, но в нас гореше огън
и ний горяхме в огъня на любовта,
дори навън да беше люта зима
то топло бе във нашите сърца.
Изгаряше ни този огън,
бушуваше във нашите тела,
а той предава се, на хората които
ще слеят нявга своите сърца.
Студено е, когато теб те няма,
дори навън да се разпуква пролетта.
Аз търся те, защо ли теб те няма,
къде си, скъпа, моля те, ела.
Ела при мен и стой да те погледам,
ела с красивото на пролетта.
Бъди със мен през топлото ни лято
обичай ме, дори през есента.
