Наврет се стеля мрак.
Всичко спи.
Само звездите показват свойто величие и мощ.
И луната като майка над всички седи. И бди...
Над свят потънал в самота и мрак.
Свят очакващ нов ден да се роди.
И ето на хоризонта нещо проблясва.
Светъл лъч се надигна и мрака разсече.
И после втори, трети, цял рояк.
Звездите в уплаха преминаха в бяг и място отстъпиха на светлината пак.
Само луната като царица застана и зачака светлината.
И ето слънцето се пак роди в магическа симфония от светлини.
Леко очи отвори и луната видя.
Плавно се издигна от облак на облак.
И срещу нея застана.
Чудо се случи светлината и мрака се сляха в едно.
И начало на всичко отново дадоха.
Птички запяха свойте приказни песни.
Светът се разбуди с нови сили.
Нов ден се роди.

Изпратено от: Николай Козирев