Една от най – често срещаните допирни точки в една връзка са . . . споровете. Има караници и караници. Едно нещо е дискусията, различни гледни точки по даден въпрос или проблем и друго нещо е караницата, като форма на някакъв вид общуване.

Много правят разлика между един конфликт ( когато се сблъскат две мнения по едни въпрос) и караница ( когато се изправяте пред сложна ситуация породена от отношенията по между ви). Някои, смятат, че в една връзка е по – добре да има спорове отколкото да е безоблачна. Само трябва да се прави разлика между мотивите предизвикали споровете или караниците – дали са лични или породени от външен дразнител. Споровете породени от лични мотиви са заради дребни търкания и заяждания между партньорите породени от съвместният им живот.

Тези спорчета поддържат връзката им жива. При караниците породени от външен дразнител е малко по-различно. Тук влизат примерно разликата в годините, наличието на дете, болест, инцидент, местене в ново жилище, банков заем и т.н.

Двойките водят спорове за да привлекат внимание върху себе си, това става когато единият от двойката прекарва повече време на работното си място или с някой приятел.

Други чести спорови ситуации са когато някой нахлуе в живота на двойката – приятели, “съветници”, свекърви, тъщи, колеги, съседи и т.н.

Така, че щом се карате значи се обичате са казали старите хора. Неизбежно е.