Тези данни бяха публикувани за първи път в списание «Psychoneuroendocrinology», получени от екип италиански учени след провеждането на голяма поредица биохимични анализи на човешка кръв.

За разлика от контролната група, в кръвта на влюбените е била определена повишена концентрация на белтъка, наречен фактор на растежа на нервите (ФРН). Оказало се, че неговата концентрация при влюбени била с 1.5 пъти по-висока при влюбени дългогодишни партньори, и с 1.8 пъти по-висока при неангажирани с дългогодишна връзка, но влюбени хора. Освен това, нивото на ФРН се оказало в пряка зависимост от романтичните чувства на участниците, което било оценявано по скалата на страстта.
При проследяване във времето на записаните в експеримента участници, след 12 до 24 месеца, у партньорите, които били запазили своя изходен партньорски статус, но загубили своята свежест на чувствата, били изследвани концентрациите на ФРН, като се оказало, че те са почти еднакви с тези на контролата, т.е. намалели. Факторът на растежа на нервите (ФРН) представлява белтък, който регулира развитието и е нужен за виталитета на симпатиковите нервни клетки и някои структури на централната нервна система, в частност хипофизата. Източник на този фактор се явяват слюнчените жлези, а също и определени клетки от централна нервна система. През 1986 година, американката Rita Levi-Montalcini получава Нобелова награда за откритието на този белтък.
Благодарение на това проучване, сексологията изясни, кои са причините за влюбеност, но също така стана ясно, че любовта не е вечна, според концентрацията на този белтък.

Източник: www.bg-sexologia.info