Има влюбени, които навсякъде ходят ръка за ръка (дори и в тоалетната) и такива, които живеят под един покрив, а са като непознати.
Първите функционират като растенията – без слънцето умират, другите определят едно съпоставяне на взаимна самота.
Има и трета опция - най – търсената, в която се обединяват първите две възможности в един странен коктейл от съжителство, в което всеки един се старае да запази своята лична свобода, но без да се разделят.
И така. Задно, заедно, заедно. И ни обземат интересни въпроси: “Ще изчезне ли идентичността ми, ами ако ме обсебят и ако спра да съм аз, и се окажа “затворник” на другия? Правя каквото той иска, каквото аз искам или ходим заедно там, където не харесва на никой от нас?”
Тогава, от всички тези съмнения започваме да търсим рецепти за това как да си останем дуо. И ни посъветваха: най – добре е всеки да отиде на танци по отделно, да спи в отделни стаи или в отделни сгради или даже, ако щете в различни градове. Така че продължителността на връзката да се замрази за известен период, за да можем да определим/ решим пътя си заедно от тук нататък.
Други пък ни предлагат противоположния вариант: делене на всичко по между ви, създаване на брачно ложе и хранилище, което да ви предпази от външния свят и всичко, което може да ви раздели.
Истината е, че сме просто символични животни, които си допадат или не, общуваме и търсим илюзията на щастието.
Това има големи последици във всичките ни действия на нашето съществуване, защото да живееш означава непрекъснато да вземаш решения за нещо и в това число и за любимия до нас – какво ни свързва и какво разделя.
Но, за съжаление има една дистанция между Марс и Венера, която ни кара да чувстваме по различен начин, да желаем различни неща и начина по който се отнасяме към другия.
