Времето като физическо явление
Всяка физическа система и в частност веществото, с течение на времето губи своята първоначална организираност, разрушава се и остарява. В съответствие с втория принцип на термодинамиката протича преход към по-вероятно състояние. Това обстоятелство е обусловено от свойствата на причинността, според които причината поражда многобройни следствия и затова в общата съвкупност от събития се получава, както е писал Нютон: \"Природата е проста и не разкошествува с излишни причини\". Нарастването на броя на разнообразните следствия довежда до реализирането на все по-голям брой възможни състояния на системата. Осъществява се изгубване на организираността, внесена в системата от някаква причина. Протичането на този процес трябва да съвпада с посоката на времето, защото следствията се намират в бъдещето по отношение на причината. Ако времето допълва тримерното пространство до четиримерно многообразие, то течението на времето в настоящия момент само ни открива събития, които вече съществуват в бъдещето със запазване на всичко, което се отдалечава в миналото.
В такъв четиримерен свят всичко, което трябва да бъде в съответствие с природните закони, вече съществува реално, подобно на това, както в тримерното пространство изводът за това, че нещо трябва да се намира на дадено място, означава, че то наистина е там. Затова всички събития в четиримерния свят вече трябва да съответстват на втория принцип на термодинамиката и да изглеждат като ветрило, разперено в посока към бъдещето, то ест към положителната посока на времето. Такъв един фатален детерминизъм обаче противоречи на свободата на избора и на целия опит на нашия живот. Това най-вероятно означава, че чисто геометричната представа за времето е недопустимо опростена. Наистина, за изводине на специалната теория на относителността е необходимо.
Автор: Николай Козирев
