Всъщност, като се замисля, освен да се хвали чисто по балкански за  размера

на своята мъжественост, друго за българина-мъж не се сещам.

Cприхав, скръндзав, самонадеян, самовлюбен, страхлив, смотан...

"Стига си съскала, смени плочата" - ми казва моята приятелка.

"Добре - казвам аз - злобен, завистлив, закостенял..."

Е това е равносметката. Между тези типажи трябва да избера моя бъдещ

съпруг. Бащата на децата, които искам да родя!

1.Самонадеяният - гаджето ми от ученическите години. Красавец и

отличник - неочаквано добра комбинация, за да не заподозре човек, че "има нещо гнило

в Дания". Естествено , нещата си дойдоха на място - ужасен спомен за първия ми

сексуален контакт. "Я, ма ти наистина си девствена" и последващата акробатика,

осморки, премятаници, ха навътре, ха навън... кошмар.

Оргазъм ли?!!! ... Не събрах кураж да му кажа какво отвратително

преживяване ми поднесе. Или може би съм си мислила, че проблемът е в мен, та нали той имал много други преди мен.

2.Самовлюбеният - баткото, който ми разкри вълшебствата на сексуалното

удоволетворение. Пак красавец, телефонът му прегряваше от обаждания.

Чувах откъслечни фрази на звънливи женски гласчета, след някой и друг разговор

(с цел да бъде онагледена неговата мъжка толерантност) баткото изключваше телефона,

заявявайки, че никой не е от значение, когато той е със своето малко  зайче.

Глупачка, аз пък взех, че се влюбих. Не ми звъни - рев, флиртува с  други -

рев... Накрая реши , че иска да се женим. Ама как, аз съм на 17, ти на 23, можеш

да поизчакаш. Обиден - тогава ще го направя с друга. Е, направи го... рев.

След време разбрах че е сменил няколко - какво облекчение, а аз аха да падна в

помийната яма.

3.Сприхавият - чудесен до момента, в който решиш, че не си на неговото

мнение и... избухва Везувий. Това беше най-жалката връзка, която съм имала. Човек на

изкуството, възприел живота като сцена, очакващ само ръкопляскания. Опитах ли се да

го изкарам от някоя роля, върху ми се изсипваха хули, злостни нападки и разяснения

относно моята ограниченост и липса на въображение - т.е. нещо от сорта тази

краставица не е краставица, а мечът на Дон Кихот... Оставих го да се любува на театъра на

живота си, зрители винаги има, ръкопляскания също... няма какво да го мисля.

4.Скръндзавият - много пари, лъскави коли, класни заведения, масажи, спа

и други глезотии, отслабване с диетата на д-р Емилия незнам коя си... Домът му -

последен писък на модата, комфорт. Страхотен секс. Дори съм на път да преглътна

несекващите хвалби за сегашно благополучие и бъдеще на мултимилионер.

Нова година, подарък за мен - прекрасно пакетиран, завързан с панделка...

ключодържател! Anyway, рекох си, мъж - не разбира. След радостните ми

възклицания, шикозен ресторант, току седнали и самодоволното заключение: "Яж колкото и каквото си искаш, аз с тая диета съм направил такива икономии, че...". Забих нокти в длани, само и само да не изкрещя в лицето му гневните напиращи слова.

Финалът беше последваща забележка, че роклята ми е много разголена и той

щял да поеме инициатива за моя гардероб. Грижовен човек. Станах и напуснах

мълчешком, този път без драми и обяснения, дори се обърнах и му смигнах кокетно на

изпроводяк. Явно преживяното започваше да дава циничен отенък на моето мислене. А не бях такова момиче...

5.Смотаният - математик. Трябва ми здрав разум като компенсация на моя

прекален романтизъм. Прекалено здрав разум - мечти не ми останаха. Всяко едно мое

бъдеще действие беше подлагано на строг анализ, подплатен с "разумни доводи".

Изгубих цялата си спонтанност, стигнах дотам , че в магазина се колебаех  по 15

минути кой домат да взема - онзи по-мекия, дето по мое мнение беше и по-сочен, или

този твърдия, щото според теорията на вероятностите е по-малко вероятно да се

окаже скапан отвътре. Добре, съгласна, но така и не успях да вникна по каква теория, теорема, лема моят партньор изчисляваше моментите за интимност, според мене по тази - "6 от 49". Е, задрасках фиша.

6.Страхливият - да не се нарани, да не настине (що отвари съм правила),

да не му се отрази прекомерния стрес. Лягахме по часовник, правехме секс по часовник, хранехме се в точно определено време от страх да не разстройваме биологичния ритъм. Казват, че с какъвто се събереш, такъв ставаш, склонна съм да поспоря за по-горе изброените случаи, но тук при толкова болести със смъртоносен ефект как любимото ти място да не стане аптеката, при толкова нелепи случайности как да не ходя на прибежки от един светофар до друг или да не се вглеждам във всяка поолющена сграда, може някоя тухла из засада да ме апликира върху неравните павета, които също дебнеха и протягаха хищни ръбове, аха да ме направят поредния строшеняк, лъскащ скамейките в Пирогов пред вратата с надпис "Гипсовъчна". Абе, както обичаше да се изразява моят човек -"Страх лозе пази". Краят тук е доста ексцентричен. Ми той избяга, ей така, просто драсна.

Смилете се, не се смейте. Разхождахме си кучето на една поляна в покрайнините на Бояна, когато ненадейно се появи човек, водещ 3 крави. Под недоумяващите ни погледи една от кравите се запъти към нас. "Не бойте се, викаше краварят, тя е кротка" и аз повярвах. Страхливият - не, хвърли каишката на кучето и с бясна скорост

на подскоци се шмугна нейде из храсталаците. Е, кравата дойде, подуши кучето и си

замина. И аз си заминах от страхливия - завинаги.

Всъщност, като се замисля, освен да се хвали чисто по балкански за

размера на своята мъжественост, друго за българина не се сещам. Няма го и в историята като кавалер, като... абе, като мъж... май само дамите ще ме разберат. Не си спомням коя първа го изрече - "Мъжът в живота ми съм аз". Мда...